Кратък пътеводител до Виена - II-ра част

И така, кацнахме на летището, избрахме да пътуваме с автобус до Westbahnhof и после с трамвай 9 до спирка Hernalser Hauptstrasse. Само на няколко метра се намира хотел Senator, за който имаме резервация - комфортен хотел, с много удобно разположение /на няколко минути с трамвай от центъра/. Останахме много доволни от всичко. Предимство е, че имат стая за багаж, от която се възползвахме тъй като полетът ни беше късно вечерта. Горещо препоръчвам.
Настанихме се по стаите и веднага се отправихме на обиколка. Съвсем близко до хотела е спирка 43 на трамвая, с който всеки ден се придвижвахме до центъра и обратно.


Тук може да видите разписанието и спирките на всички трамвайни линии. На всяка спирка и вътре в превозното средство ги има, така че няма нужда да ги разпечатвате.
Слизаме на Schottentor и започваме да разглеждаме центъра.
Озоваваме се пред църква, която първоначално объркахме с катедралата Свети Стефан.


Всъщност това е Votivkirche или т.нар. Дантелена църква.
Двете много си приличат, тъй като архитектурният им стил е сходен и много туристи ги бъркат.
Повод за построяването й е нападение с нож над император Франц Йозеф от унгарски националист. Императорът оцелява благодарение на униформата си с висока твърда яка, която омекотява удара. В негова чест брат му Фердинанд Максимилиан, император на Мексико, решава с помощта на дарения да построи църква на мястото на покушението.
Обявява се архитектурен конкурс, журито избира проекта на Хайнц фон Ферстел, който е само на 26 години. Той решава да построи църквата в неоготически стил, подобно на много френски катедрали. Строежът започва през 1856 година, църквата е завършена през 1879 година.
Църкавата е изградена от бял пясъчник, подобно на катедралата Свети Стефан, което налага честото й реновиране заради мръсния въздух и киселинните дъждове, които оцветяват и унищожават мекия камък.
Votivkriche е една от първите сгради на Ringstrasse и се намира в близост до университета.
Пред нея се намира Зигмунд Фройд парк.
Излизаме от църквата и продължаваме по улица Reichsratstrasse към сградата на Виенската община.

Построена в неоготически стил между 1872 и 1883 по проект на архитекта Фридрих фон Шмидт. Сградата е дълга 152м и широка 127м, с 1575 стаи, които имат 2035 прозорци, най-високата от четирите му кули се издига на 103,3 метра височина.
През месец декември пред общината се организира традиционният коледен базар, през месец май там се провежда откриването на Виенските празнични седмици, а през август там се провежда Виенският филмов фестивал.


Пред общината има огромен парк, където може да спрете за кратка почивка.

Точно срещу сградата на Виенската община се намира Виенският национален театър. Неговата сцена се счита за една от най-значимите в Европа. Той е вторият възникнал театър в Европа след Comédie Francaise. Първоначално той се намирал на Michaelerplatz, но през 1888 се премества в нова сграда. Виенският театър разполага с 1175 седящи места, 81 правостоящи и стая за 12 души в инвалидни колички с придружител. Билетите за театър струват между 4 и 48 евро (1,5 евро за правостоящи).


Продължаваме към сградата на Виенския парламент, построен през 1874 година, изграден в в гръцко-римски стил с готически влияния. Лявото крило и лявата предна част са в римски стил, а дясната в гръцки стил. На покрива има статуи на известни философи, писатели, политици като Сократ, Платон, Плутарх.
Фонтанът на Атина Палада е построен чак между 1898 и 1902 година, въпреки че е бил в първоначалните планове. Четирите полегнали фигури алегорично представят най-важните реки на стара Австрия - Дунав, Ин, Елбе и Молдау. Статуите на двете изправени жени са символ на изпълнителната и законнодателната власт. Статуята на гръцката богиня Атина Палада е висока 4 метра, в дясната си ръка с копие, в лявата Нике. Това че богинята е обърнала гръб на парламента дава чести поводи за шеги, че мъдростта не се намира в парламента.